arrow История

В средните Родопи, в сърцето на сегашното ловно стопанство допреди сто години е съществувало селището Тъмраш, кипящо от живот. Днес само историята и каменните руини, скрити между боровете, пазят спомена от миналото. Голите някога ридове и планински била, по които са пасли хиляди овце, вече са покрити с гъсти борови, букови и смърчови гори. Скрити в гората, още са запазени на места останките от римски и средновековни пътища, свързващи Тракия с Беломорието, където са вървели керваните от натоварени мулета. Вървейки по техните калдъръми, случайния турист ще подплаши сърна, кошута или диво прасе, а може и неочаквано да изпита емоцията от изненадващо срещнатата мечка.

Тъмраш е документално известно като селище от средата на 16 век. През 19 век  става център на събитията в Рупчоската нахия от Пловдивския санджак на Турската империя. По това време селото е брояло около 300 къщи с над 2500 – 3000 души население.

В продължение на три четвърти столетие Тъмраш е административно средище на обширен район, обхващал част от долините на реките Въча и Чая в Чернатишкия дял от Родопите и включвал 50-60 села, от Перущица до Триград и от Югово до река Въча. Тъмраш изместил Чепеларе като център на нахията през 1832 г.след поемането на властта от местния дерибей Хасан ага Караходжолу, участвал в ликвидирането на последните кърджалийски хайти и наследил Кара Ибрахим, убиеца на известния кърджалийски главатар Мехмед Синап. След средата на 19 век властта в Тъмраш се поема от един от синовете на Хасан ага - Ахмед ага Тъмрашлията, ярка, колоритна и спорна личност, останал известен и в българската и в турската история. Той управлява с твърда ръка нахията цели 35 години в исторически времена – борбата за църковна независимост,  Априлското въстание, Освободителната война, „автономията” и „отцепването” на Горен Рупчос в т.нар. „Самоволна помашка република”, Съединението и „отстъпването” на тази територия на Турция.

Заради участието на част от тъмрашлии в жестокото потушаване на Априлското въстание в района и най-вече в Перущица, селото е опожарявано два пъти – през Освободителната война 1877- 1878 г. и през 1912г. Първият път тъмрашлии се връщат и го  възстановяват, но след като втори път е разрушено в самото начало на Балканската война, населението му масово се изселва в Анадола в Азиатската част на Турция, където и до днес съществува едноименно населено място – Тъмраш. 
През 1912 г. от височините над Тъмраш започва и Балканската война.

От 20-те и 30-те години на 20-ти век българската държава започва да залесява дотогава голите планински склонове и днес цялата планина е покрита с гъсти гори, в които дивите им обитатели се прокрадват между стърчащите от земята надгробни камъни. В скалистата история на Родопите има много недоразгадани надписи. Тъмраш е един от тях.


istoria4.gif